Саня Велкова

Карагьоз — балканският характер?

Смехът — това е физиономия на духа.

Едмон и Жюл дьо Гонкур (1854)

Ще представя на вашето внимание гръцката комедия дел арте, позната под името карагьоз.¹ Тъй като името е турско (би могло да се преведе и като Черноочев), предпочетох да го лиша от гръцкото му окончание (Καραγκιόζης) — нещо което не бих се осмелила да направя с имената на останалите действащи лица.

В края на шейсетте години в Гърция все още съществува театърът на сенките карагьоз — макар и с привкуса на нещо извън времето, което тъй или иначе си отива. Публиката му в онези години вече е твърде променена: тя се състои от деца и представители на интелигенцията. Това е сигурен белег, предизвестие за отмирането на това изкуство. Днес за карагьоз говорим като за етнографско явление. В езика са навлезли някои образи, клишета, позовавания и крилати фрази, без това да означава, че съвременният грък има реално познание за това какво точно е представлението на Карагьоз.

Карагьоз е почти напълно непозната в България част от изявата на човека на Балканите. Но защо се е случило така, че този вид театър е намерил такъв прием и се е развил по този начин само в Гърция (след 1830 г. и особено между двете световни войни), а не и в останалите страни, които тъй или иначе са имали подобен досег с Османската империя? Аз лично не можах да установя причините, тъй като, както ще се опитам да подчертая в текста, който следва, характерът на главното действащо лице, Карагьоз, голяма част от останалите персонажи, патосът на представлението по принцип и на много от пиесите също биха могли да се разгърнат по сходен начин във всяка страна на полуострова.

Проблемът за произхода на театъра на сенките в Гърция винаги е поставял следния въпрос: турско или гръцко изобретение е карагьоз. Или, ако не е нито едното, нито другото — рожба на кой друг народ е? Във всеки случай трябва да имаме предвид, че от европейските народи само гръцкият е този, у който се наблюдава подобно явление. Всички останали народи, при които се среща подобен театър, са азиатски.

Съществуват три обяснения за възникването на театъра карагьоз. Първият признава чисто турския му произход. Вторият не подлага на съмнение създаването на театъра на сенките от турците, но при условие, че е доказан гръцкият произход на главния герой, Карагьоз. Съществуват обаче и гръцки предания, които преодолявайки всички пречки, стигат до Китай, чийто театър на сенките представят като гръцко постижение. Общото във всички тези теории е, че всички те са свързани с Азия. По принцип и научните изследвания почти единодушно установяват първата поява на театър на сенките именно там и по-точно в Далечния Изток.

Китай е смятан от повечето изследователи за люлка на този тип театър. Крайното преобразяване обаче на театъра на сенките от религиозно (сериозно) представление, каквото е в Китай и Индия, в комично, може би е осъществено от турците. Между другото и персите, от своя страна, претендират за създаването на театъра на сенките.²

Личност от голямо значение за развитието на този театър в Турция е шейх Мехмед Кюстери, висш военачалник при султан Орхан (1326-1359). Именно той популяризирал театъра и може би му придава комичен характер, стараейки се, според едно от преданията, да разсее своя господар от угризенията, които има заради напразното умъртвяване на Карагьоз и Хадживат³, които били строители и големи майтапчии и губивремци. Една надгробна колона, за която се твърди, че е на Мехмед Кюстери, неясно известява в мерена реч следното:

С хубостта си твоето лице е като набраздено от Създателя.

Покривалото на истината дело е на Бога, господар на вечността.

Може някой по лицето да познае и характера?

Преградата на видимото не остава непреодолима за очите на ума.

Внимателно ако се вгледаш удостоен ще бъдеш и да разбереш.

Светът обаче е обвит от покривалото на мързела.

Хаял,⁴ голямото изкуство е да преминава пред очите вечната мечта.

И колко карагьози угаснаха от досега с реалността.

Това, което преминава, е само призракът на твоето тяло, създаден

на свещите от светлината

Човек подлага се на мъката отечеството да напусне,

а опасността остава, в чиято и сянка да влезеш.

Я гледай! Онази, дето си играе със Султана, покри делата си

на любовта с воала.

Бъди силен, о Кюстери, по пътя, който следват праведните.

Ако на видимото се повдигне покривалото

ще блесне на единството простора.⁵

Този поетичен надпис сочи, че театърът по това време продължава да има повече религиозен, отколкото комичен характер. По-късно се случва обратното. Развива се преобладаващо комедийното начало, религиозният театър на сенките се ограничава в определени манастири и текета, където се изнасят представления на всеки 8 или 15 дена и три пъти на седмица по време на Рамазана. Зрителите са строго определени и спектакълът има морално-дидактичен характер.

В противовес на обвързания с религията, светският карагьоз при турците, арабите и персите представлява безсрамно зрелище, което се е харесва изключително много на народа. През ΧVI в. по принцип театърът на сенките е широко разпространен в Османската империя и именно тогава се създава и основният му репертоар, както и специфичните фигури на героите.

На въпроса кога театърът на сенките се появява за първи път в Гърция, са давани различни отговори, които гравитират около следните основни мнения:

- Карагьоз се е появил в началото на XIXв. или малко по-рано (Луи Русел)⁶;

- появява се след освобождението на Гърция, т. е. след 1829-1830 г. (Спирос Мелас)⁷.

Преобладават категорично мненията, че театърът на сенките не е съществувал в Гърция нито преди, нито по време на Гръцкото въстание. Причините за това основно са две: първо, в Османска Турция не са били разрешени събирания на раята. Събирането на повече от трима души вече е било подозрително. Освен това турският карагьоз е обвързан с празника Рамазан. Би било обидно и неприемливо за турците да присъстват на едно и също представление с безбожната рая.⁸

Втората причина е натискът на православната църква, която открай време е имала враждебно отношение към нерелигиозните театрални спектакли.

Така, че съгласно писмените сведения, карагьоз се появява за първи път в Гърция по време на крал Ото Баварски (1832-1862), през 1841 г. В началото той е все още с неустановен гръцки характер и е лошо копие на турския театър на сенките. Карагьоз „слиза“ от Истанбул и има нужда от време и усилия, за да изгради своя гръцки образ.

Гърцизирането на карагьоз — как става това?

Карагьоз има своя богат и чуден начин на изразяване и своя ритуал — едно представление, което докосва границите на религиозното тайнство. Той обхваща не само смисъла на непрекъснатия и действен социален протест, а съдържа в себе си и други, различни по смисъл елементи.

Писателят Йоргос Теотокас⁹ отбелязва: „Гърцизирането имаше най-напред значението на радикално пречистване. Би помислил човек, че театърът на сенките в нашата страна преминава през филтър. Изхвърля изцяло сексуалността и сквернословието и не запазва дори следа от най-малкия чувствен намек. Превръща се във възможно най-чиста игра на фантазията, която се обръща единствено към духа и чувствителността, а не към чувствеността на зрителя....“¹⁰

Йоргос Йоану не смята това „пречистване“ за толкова положителен факт или пък за най-важната черта, която определя гръцкия характер на карагьоз. Според него така праволинеен, гръцкият карагьоз всъщност се приспособява към новата действителност, вписвайки се в по-безобидни рамки и затваряйки вратата не само за нецензурни изрази, но и за други по-смели изказвания, които не биха галили слуха на властимащите.¹¹

Периоди на гръцкия карагьоз

Според един от изследователите на театъра карагьоз, Костас Бирис, се различават следните три периода в неговото развитие на гръцка почва:

- От 1850 до 1880 г. Това е „турският“ период на театъра, в който гърцизирането му се извършва с много бавни темпове.

- От 1880 до 1910 г. Това е най-значимият период за карагьоз, особено първото десетилетие на ХХ в. Създава се класическият репертоар, който всъщност имаме предвид, когато говорим за гръцкия театър на сенките, отваря се пътят за т. нар. „героична тема“, оформят се основните персонажи, представителни за гръцкото общество по онова време. Нито един текст обаче от този период не е запазен.

- Третият период започва приблизително от 1915 г. и завършва през 1940 г. Това е периодът на творчеството и усъвършенстването на театъра карагьоз. След това започва упадъкът. Причината не е в това, че липсват способни артисти — просто условията радикално се променят, като не оставят поле за съществуване на този вид театър. Именно тогава, около 1924 г., за първи път комедиите са публикувани под формата на брошури. Преди това, разбира се, вече е издадена книгата на Луи Русел за карагьоз и в периодиката са отпечатани две от комедиите.

Годините между 1920 и 1930 г. са най-значими за карагьоз от гледна точка на отпечатването на текстовете. Общественополитическата атмосфера е изключително динамична: това е периодът на т. нар. Малоазийска катастрофа (1922), вследствие на която Гърция окончателно се разделя с Мегали идея като национална доктрина, приютява около 1.5 милиона бежанци и преживява резки икономически, политически и социални сътресения.¹² Много често в запазените комедии се срещат позовавания на събитията от онова време, което допълнително „оцветява“ комедиите.

Кои са артистите, които устройват и играят театъра карагьоз?

Това са доста на брой хора, повечето от които страдат през целия си живот от бедността и пренебрежението на дребните буржоа, а в някои случаи и на собствените си семейства. Мнозина от тях са принудени да приемат псевдоним, с който впоследствие постигат изключителна известност.

За да се прави добър театър карагьоз, са необходими специални качества. Онзи, който е можел да прави всичко в това представление, е бил същински гений. Работата била много трудна и изисквала голяма сила на духа. Артистът движи фигурите, помни наизуст пиесата, някой път импровизира, говори диалекта на различните герои, пее песните, с които персонажите представят себе си, едновременно с това е сценарист, писател, актьор, певец, сценограф, хореограф... Тъй като обаче всичко това рядко може да се прави от един човек, повечето т. нар. καραγκιοζοπαίχτες са вземали помощници за песните и правенето на фигурите.

Първият артист от театъра на сенките, сетил се да публикува и по този начин да съхрани оригиналните текстове, е Маркос Ксантос. Езикът на героите му е говоримият гръцки, димотики, а също и архаизиращият книжовен език, катаревуса. Забелязва се усилие — не винаги успешно — хората от народа да се изразяват на говоримия, а онези от висшето общество — на книжовния език. Нещо подобно очевидно се е случвало и с турския карагьоз, при който често е използван т. нар. книжовен османски. В случите, когато става въпрос за исторически персонажи и герои, книжовният език се е считал за наложителен, защото е придавал допълнително усещане за дистанция от обикновените смъртни и е придавал на героите ореол на извисеност.

Писателят Стратис Дукас, който добре е познавал артиста Андонис Моллас, едно от най големите имена на театъра карагьоз, негов създател и обновител, пише с непредубеден ентусиазъм: „Минете зад неговия екран. Влезте вътре в неговия олтар. Тук, където се разгръщат бурите, вълненията, морските битки, сраженията. Тук, където се устройва и нагласява за нула време целият този фантастичен свят, направен почти от нищо. Наистина, никога не е постигано с толкова прости средства един толкова силен резултат. Почти нищо не работи тук освен фантазията и настроението. Но какво истинско настроение! Във всяко негово движение, във всеки негов израз виждаш да оживяват типажите, да преминават събитията, които представя. Всяко движение на фигурата отговаря на безкрайно много движения на Моллас. Представете си го сега да играе с две или три фигури едновременно. Представете си, че говорят двама, почти едновременно и всеки един със своя характер и своя глас. Онова, което не може да даде на куклата — мимиката, гримасата, го виждаш изписано на неговото лице, в неговите усилия, изпълнени с фантазия да раздвижи фигурите си, да ги направи изразителни. Едно цяло съкровище от изкази на тялото, на краката, на ръцете, на очите, на всяка негова фибра, което се намира в крайна възбуда и се стреми да се отдаде на фигурите си, за да им вдъхне душа.“¹³

Персонажите на гръцкия карагьоз

Карагьоз като същински театър има амбицията да се превърне в огледало на новогръцката действителност. По тази причина онези турски персонажи, които не говорят нищо на гръцката публика, постепенно биват изместени от нови. По същия начин се изменя и репертоарът. Променя се също и сатиричната нагласа. След отстраняването на нецензурните намеци и изрази, заедно със скечовете и смешките с турски произход, които са запазени, се осъзнава и по гръцки комичното, което се застъпва широко в сцените, репликите и движенията. Разбира се, повечето артисти са играли и творили без много познания. И за щастие, защото в противен случай биха загубили своята непосредственост.

Това, което трябва да подчертаем е, че докато символиката е неизменна, характерът на всеки персонаж може да се различава при един или друг артист. Понякога различия съществуват и при отделните пиеси. Това се определя от възможностите на артиста, от публиката, която е създал, и от традиционните черти, които всяка тема по принцип възпроизвежда. Цялото това съдържателно разнообразие прави описанието, особено това на демоничните главни действащи лица, доста трудно.

Най-значителните персонажи, които остават или се добавят в гръцкия театър на сенките са следните:

Карагьоз. Той е абсолютен бедняк, но винаги жизнен и в добро настроение човек от народа, който заедно със семейството си живее в голям град, най-вече в Атина или Пирея. Жилището му е готовата всеки момент да се срути известна на всички колиба. При всички случаи срещу нея блести сараят на Пашата.

И така, стои Пашата и се чуди:

- Тук ли живееш, Карагьоз?

- Тук, Паша.

- Но, тази къща няма покрив, Карагьоз.

- Нямя значение, дишаме чист въздух.

- А когато вали, какво правите, Карагьоз?

- Когато вали, излизаме навън.

- И защо излизате навън?

- За да се мокрим по-равномерно...¹⁴

Горният диалог е пример за характера на смешното в театъра на сенките. Самият Карагьоз е грозен като сатир, кучешка муцуна, както го нарича един от героите (Велигекас). Отгоре на всичко има по-голяма или по-малка гърбица. И като външност, и като дух си прилича много с героя на Джулио Кроче Бертолдо.

Карагьоз не владее никакъв занаят, готов е обаче да се набърка навсякъде, та даже и в научните дела, тъй като при неуспех няма какво да загуби. Освен това от бой не се страхува, тъй като отдавна е свикнал. От склонността му без колебание да се пъха навсякъде са произлезли и серия комедии, които чрез него осмиват различни професии, науки и качества. Темата е неизчерпаема и в края на шейсетте години на ХХ в., след толкова различни превъплъщения Карагьоз се превръща и в астронавт.

Разбира се, във всички тези професии той претърпява неуспех, причинява щети, бива разкрит и накрая, след хубав панаирджийски бой, се връща в своята колиба беден, както и преди. „Този негов вечен глад, за който той постоянно говори във всички регистри и по всички възможни начини, представлява най-тъжната, но и най-истинската болка и душевна травма на гръцкия народ,“ пише Г. Йоану.¹⁵

Тъй като Карагьоз няма професия, достатъчно комбинативен е, но не намира работа — съвсем логично е да прибягва до дребни кражби. Така че той е крадец и изобщо не го крие — тъкмо обратното, шегува се с това. Освен всичко друго има да храни и семейство: съпруга и от едно до четири деца — според случая.

Той има обаче и един заможен вуйчо, собственик на стада от дребен рогат добитък, Барбайоргос, брат на неговата майка. Същият мъдро е останал на село и живее добре, докато Карагьоз се бори за хляба си в града и освен всичко друго се е превърнал и в мошеник.

Нашият герой има неразделен приятел, Хадзиаватис (Хадживат), когото обаче често потупва. Той самият често пък е бит от Велигекас, продажно оръдие на плутокрацията. Цялата трупа се намира в някаква връзка с Карагьоз, който представлява център на този свят.

Хадзиаватис (Хадживат) има мелодичен глас и много турски елементи в своята външност. Твърде противоречиво е изграден неговият образ: понякога е показан като честен и сериозен бедняк, а друг път — като хитрец и лъжец; при всички случаи обаче сериозността е негов неотменен белег. В много пиеси Хадзиаватис е представен като спокоен и работлив глава на семейство, набърква се обаче със своя зъл демон, Карагьоз, и бива подведен от него...

Извън театъра, в представите на гърците, името на Хадзиаватис е останало като синоним на раболепност и лакейство, на компромисна нагласа и склонност за сътрудничество с всяка власт. В някои пиеси образът на героя е именно такъв, но с тази разлика, че горните качества той проявява, за да спаси от беди не само себе си, но и своя приятел Карагьоз. Езиковият му стил клони към катаревуса, което подсказва, че е малко нещо образован. При турския карагьоз Хадживат е представен като учен човек, който говори на книжовния език.

Сиор-Дионисиос (т. е. подигравателно на сеньор Дионисиос) или Ньоньос е много успешен чисто гръцки персонаж. Произхожда от Закинтос, (един от седемте Йонийски острови, открай време свързани с италианската култура), изпаднал аристократ или поне представящ се за такъв, който постоянно хвърля по едно око на Запад. Той е бедняк с претенции, ужким човек на изкуството, възпитан и благороден, но изстрелващ при случай най-редки и сложни ругатни. Както на вид, така и като характер, е антипод на грубия, рязък, но решителен левент Барбайоргос. При първото си встъпване в действието Сиор-Дионисиос се представя с песни, които са свързани с красивия остров Занте (Закинтос). Изказът му е преднамерено сложен, полуиталиански — полугръцки, свързан с безкрайно изброяване на незначителни подробности: всичко това прави речитативът му много комичен. Специфичният му диалект ври от неправилни италиански изрази и думи. Всъщност този персонаж замества Фрик или Фрек, франколевантинецът от турския театър карагьоз.

Изследователите подчертават, че образът е сложен и би могъл да се формира само от тънък наблюдател, който има вкус към познанието и синтеза.

Типът на Барбайоргос е върхово постижение на гръцкия театър на сенките. Представлява гърка от континенталната южна част на страната, както и по принцип първичния, наивен и добродушен грък. През 1897 г. фигурата на героя за пръв път е въведена на представление в Атина и новият персонаж има незабавен успех. Барбайоргос е представен като вуйчо на Карагьоз, който продължава да живее на село заедно с овцете си. От време на време отива в града по работа или за да отърве Карагьоз от поредната бъркотия, която е предизвикал. При това, чичото няма добро мнение за своя племенник и постоянно го нарича „мушеник“. Карагьоз пък, от своя страна, като „същински изпаднал пролетарий непрекъснато го пои с отровата на неблагодарността“,¹⁶ прави му номера, след което Барбайоргос здраво го натупва.

Барбайоргос говори на своя диалект (на областта Румели), има куп слабости, които изобщо не могат да се скрият. Стиснат е, суеверен и любител на любовните перипетии. Когато се готви „да се покаже“ в града, прави невероятна подготовка за всички възможни случаи. Именно тези моменти представляват едни от най-смешните и хубави части на отделните представления.

Дервенага¹⁷ е изпълнител на заповедите на Пашата, а всъщност представлява полицаите и полицейщината. В началото се проявява само като репресивен орган, но когато се появява Барбайоргос, самият Велигекас (това е името му) започва честичко да яде бой. Смята се, че това развитие на сюжетите всъщност изразява нагласата на гръцкия народ за съпротива, особено след загубата във войната срещу Турция от 1897 г. Дервенага Велигекас е с турско-албански произход и говори ужасен гръцки. Всъщност той оценява юначността на Барбайоргос и в определени моменти го показва.

Беят е богат турски буржоа, който обикновено възлага различни задачи на Хадживат (Хадзиаватис). Хадживат се обръща към Карагьоз и така беят се набърква в безкрайни луди истории. Той е благ човек с много болки и затова песните му (маанета) са протяжни и изпълнени със страст. По принцип е анонимен, но когато в действието се включва и Пашата, придобива конкретно име и се представя като негов подчинен.

Пашата е висш турски сановник и господар. Понякога е наричан Везир. Изпълнен е с достойнство, сериозен и справедлив. Рядко се появява в представленията, често обаче иззад кулисите се чува деспотичният му глас, който издава заповеди. Той е най-висшият представител на богатството и силата; той няма нужда да краде, да се изнервя, да лъже. От тази си позиция демонстрира доброта и безпристрастност спрямо своите подчинени. Пашата е съвършено противоположният герой на крайно бедния и подлуден от недоимъка Карагьоз.

Той и изобщо всички турци са представени като жестоки и с негативни черти само в пиесите на героичние теми.

Морфоньос (от όμορφος — хубав) е нисък, с огромна глава и внушителен нос; освен всичко друго се носи много елегантно. Има носов глас и говори провлачено. Характерът му не е достатъчно изчистен: едновременно е мамино синче и любовчия; смята себе си са особено хубав и по никакъв начин не осъзнава действителността; много е лаком. Твърде често яде пердах от Карагьоз. Ролята му в театъра на сенките не може да се определи като особено оправдана: като че ли той представлява синтез на елементи от героя Фрек от турския карагьоз с разнородни черти, привнесени от различните гръцки артисти, които го оформят като персонаж.

Колитирис също е наследник на турски персонаж, на племенника на Карагьоз. В гръцкия си вариант се превръща в негов син и умален образ на баща си. Говори на смешен бебешки език, но комбинативният му ум съвсем не е детски. С времето се прибавят и други деца на Карагьоз, които приемат различни смешни имена.

Евреинът се нарича Соломон, Аврамикос (Аврамчо) или Яков и говори много лошо гръцки език, с провлачено испанско произношение. Той е богат, стиснат, хитър и потаен; обикновено е солунчанин. Очевидно е наследил турския си събрат. Чертите, които обрисуват неговия облик, са били особено омразни на турците и тъкмо затова в турския карагьоз Евреинът често е наказван на сцената със смърт. Именно оттук изследователите извеждат антисемитизмът и жестокостта, често срещана в гръцкия карагьоз по отношение на Евреина. Смята се, че гръцкото общество през целия период на развитие на театъра на сенките се е намирало в такава динамична и сложна обстановка, че не е имало време и възможност да усвои и осъзнае антисемитизма и расовата нетърпимост — то (обществото) просто е останало безразлично.

Ставракас (или Ставракис) е мъжкото момче в театъра на сенките. Типът му е почерпен от живота в тогавашна Атина. Преднамерено се държи като мъжкар, облича се и говори по този начин. На думи винаги е заплашителен, но срещне ли съпротива — изчезва по най-бързия начин. Представен е всъщност като страхлив човек, който много добре е разгадан от Карагьоз, който често го потупва. Ставракас обаче винаги намира начин да обърне нещата на смях, за да избегне сблъсъка. В крайна сметка той е положителен герой с определено значение в структурата и сюжетите на пиесите.

Жената на Карагьоз (Карагьозена). Жените по принцип играят незначителна роля в театъра карагьоз. Най-често се чува гласът на Агла (Аглаиа е нейното име), който настойчиво иска нещо. Съществуването на съпругата почти не се взема предвид, дори когато става въпрос за обсъждането на бъдещ брак на Карагьоз или пък когато той се жени, въпреки че, както видяхме, е въведен като персонаж и синът на Карагьоз...

По-често се появяват и по-завършени са образите на туркините Хайрие, Фатме или Серини (Ширин). Както можем да допуснем, самият артист уподобява и женските гласове, в повечето случаи успешно и с крайно комичен за публиката ефект.

В крайна сметка можем да заключим, че като образ Карагьоз въплъщава концентрираната през вековете хитрост, комбинативност и устойчивост на народите от Ориента. В Гърция Карагьоз усвоява специфично гръцки, а заедно с това и балкански черти, с което представлява ума, добродетелите и недостатъците на гърка. Има податки (в спомени и бегли позовавания), че театърът на сенките е бил любимо зрелище и другаде на Балканите: със сигурност е документирано, че е игран на територията на Босна, а също и в София (от арменски артисти) в края на XIX в. Това показва, че характерите, внушенията и атмосферата на тези представления е импонирала на балканския зрител и че той е откривал в театъра на сенките нещо, което е докосвало и неговата душа...

Най-важните послания на Карагьоз пред лицето на безнадеждните условия на живот, според Г. Йоану, са отричането на етичните норми в израз на протест, а също и вечното му настроение.¹⁸ Театърът карагьоз почти успява да се превърне в най-съвършения израз на трагикомичното в развитието на новогръцкото общество след 1830 г., а погледнато по-общо — и на голяма част от балканското общество.

Избрана библиография

Caimi, G.Karaghiozi ou la comedie greque dans l’âme du theatre d’ombre, Athenes, 1935.

Roussel, L. Karagheuz ou un thetre d’ombre à Athenes, 1921, vol. 1-2.

White, E. W. Greek Shadow Theatre. In: Tribute to Benjamin Britten, London, 1963, pp. 185-190.

Δούκας, Σ. Εκεί που ο λαός γελά με την καρδιά του. — Πολιτεία, 31. 07. 1932.

Θεοτοκάς, Γ. Το Θέατρο των σκιών — Καθημερινή, 16. 05. 1951.

Ιωάννου, Γ. Ο Καραγκιόζης, Vol. 1, Athens, 1971.

Μελάς, Σ. Μία διασκεδαστική έρευνα, ο Καραγκιόζης — Ακρόπολις, 30. 10. 1952 — 07. 01. 1953.

Μπίρις, Κ. Ο Καραγκιόζης, ελληνικό λαϊκό θέτρο, Αθήναι, 1952.

Σπαθάρης, Σ. Απομνημονεύματα και η τέχνη του καραγκιόζη, Αθήνα, 1960.

¹ В изворите се открои известната двойственост на това наименование: от една страна то означава самия театър на сенките и представлението, а от друга — централния персонаж.

² Rezvani, M. Θέατρο, Vol. 10, p. 80.

³ Хадживат е герой, приятел на Карагьоз и това е неговото турско име. Гръцкото му име е Хадзиаватис (Χατζιαβάτης).

⁴ Име на предходника на Кюстери. Означава сянка, сън, мечта.

⁵ Вж. статията „Карагьоз“ на Louis Roussel в енциклопедията Δρανδάκη. (Преводът от гръцки е мой, С. В.)

⁶ Louis Roussel е автор на двутомното издание „Karagheuz ou un theatre d’ombres à Athenes“ (1921). В първия том е публикувано въведение на френски език и текстът на комедията „По малко от всичко или всички острови на сцената“, който е на френски и гръцки език. Във втория том са публикувани резюмета и коментари върху основните пиеси на карагьоз на френски език, както и подробен речник.

⁷ Спирос Мелас (1883, Навпактос — 1966, Атина) е гръцки писател и журналист, член на Гръцката Академия, активен член на Демократическата партия. Мелас е пратеник в чужбина във връзка с националния въпроси, професор в Драматичната школа на гръцките писатели, свързани с театъра, в Професионалното театрално училище и в Школата на Националния театър. Пише театрални пиеси, работи по проблемите на чуждите духовни движения, на перото му принадлежат различни исторически изследвания.

⁸ Ρώτας, Β. Θέατρο, Vol. 10, p. 30.

⁹ Георгиос Теотокас (Истанбул, 1905 — Атина, 1966) е едно от лицата на „поколението на трийсетте години“ на ХХ в. и негов идеолог. Произхожда от о-в Хиос.

¹⁰ Θεοτοκάς, Γ. Το Θέατρο των σκιών — Καθημερινή, 16. 05. 1951.

¹¹ Ιωάννου, Γ. Ο Καραγκιοζης, Vol. 1, Athens, 1971, p. 25-26.

¹² Велкова, С. Славянският съсед и гръцкият национален образ Аз (1912—1941), С., 2002, с. 57-91.

¹³ Δούκας, Σ. Εκεί που ο λαός γελά με την καρδιά του. — Πολιτεία, 31. 07. 1932.

¹⁴ Ιωάννου, Γ. Ο Καραγκιόζης, Vol. 1, Athens, 1971, pp. 36-37.

¹⁵ Ιωάννου, Γ. Ο Καραγκιόζης, Vol. 1, Athens, 1971, p.37.

¹⁶ Ιωάννου, Γ. Ο Καραγκιόζης, Vol. 1, Athens, 1971, p. 60.

¹⁷ Дервенага (от турски език) означава офицер, който предвожда военизираното население, на което е възложено да охранява планинските проходи от разбойници и да поддържа реда по тези места.

¹⁸ Пак там.