Иван Павлов

Чешките пари - символ и знак на държавността

През отделните исторически периоди различните класи поемат водещата роля в процеса на превръщането на старата етническа общност в модерна нация. В началата на модерната епоха на Запад монархията и аристокрацията са главните агенти на бюрократическото приобщаване на по-нисшите класи към националната държава. Това е дълъг процес, чието начало може да се потърси в Англия и Франция от XII и XIII в.

Славянските страни от Централна Европа подражават в изграждането на символиката въпреки възможните препятствия и държавностни затруднения. Парите са един от най-основните символи за държавностните белези, които заедно с очертаните религиозни патрони изграждат държавностната същност на изграждащото се тяло на държавните атрибути. Един от най-често срещания атрибут това е лъвът, отпечатан върху чешките пари. Редом с множество други парични знаци лъвът навлиза върху така наречените пражки грошове, отпечатани в началото на Люксембургската династия - Ян Люксембургски (1310-1346), неговия син, по-късно римски император Карл IV. Конфедерацията на държавите от Централна Европа срещу нарастващото османско нашествие довежда до конфигурация под знака на Хабсбургите. Появяват се сечени пари със знака на Хабсбургите и с чешкия лъв. Известни са големите залежи на цветни метали в Чехия и Словакия, където се построяват множество монетарници, което води до връзки с италиански майстори от времето на Ренесанса. По този повод в Чехия навлизат множество немски рудари, които заедно с минните кодекси изграждат стабилна нормативна база за разработката и добива на метал и сеченето на пари. Не винаги обаче парите са изпълнявали своите основни функции. По време на хусисткото движение, подобно на други ереси парите са били събирани с общи функции. Известни са били събираните в бъчви с цел в центъра на реформацията град Табор. Доста по-късно са били сечени пари, посветени на реформацията. Известни са немски талери посветени на реформацията. Официализиращата роля на парите се използват и за важни междудържавни решения. През 1551 година немският император Фердинад I започва сечене на специални пари, които позволяват използването на протестантската религия и се стига до т. нар. Аугсбургски договор, уреждащ почти за цяла Централна Европа религиозните конфесии. В годините на абсолютизма се засилва култът към парите на императрицата на Мария Терезия, които придобиват голяма популярност и у нас и по целия балкански полуостров. В годините на Възраждането се появяват и фалшификации, които се стремят да постигнат идентификации, очертавайки самостоятелността на съответния етнос.

Известни са фалшификациите на немския нумизмат Бекер (1772-1830), който прави денари от времето на Карл Велики (768-814). С оглед на традиционното чешко-немско съперничество тази инициатива подема известният чешки фалшификатор на литературни паметници Вацлав Ханка (Ръкопис Кралеводворски и Ръкопис Зеленохорски). Вацлав Ханка прави известните си нумизматични фалшификации по подобие на античните монети. Известно е, че години след смъртта на основния вожд на чешката реформация Ян Хус в негова чест немските протестанти секат т. нар. „талери на Хус“, като по този начин се променя отношението на реформаторите спрямо парите. Там са и приписваните на Хус думи - „когато минат 100 години вие ще отговорите на Бога и на мене“ - този отговор се получава едва през 1991 година, когато за първи път папа Йоан Павел II каца на пражкото летище и се извинява пред събралата се тълпа, че неговата църква е изгорила духовния водач на чешкия народ. Своеобразни държавностни обединения също намират своето отражение в държавностната хералдика. Така например сливането между символите на хабсбургския герб с чешкия лъв намира своето отражение в пари, сечени по времето на император Рудолф II, когато върху австрийските гулдени се появяват чешкия лъв и двата символа на държавностната традиция. През средата на миналия век отношението към старинните монети се определя от популярността на съответния владетел. В древните български пари се е виждало доказателства за минало величие на отечеството. Като част от държавната власт е било наличието на монетосечене. Един от първите български нумизмати Стефан Пенювич Ахтар изпраща три български монети - възможно е да са фалшифицирани - на Константин Фотинов в Смирна да ги публикува „поне барем на края на някоя книга“. По този начин се очертават първите колекции на български монети в цялостен възрожденски дух, редом с някои мистификации.